Psalms 138

Началнику на хора. Псалом Давидов.

1 ^a Г осподи, Ти си ме изпитал и знаеш.

2 ^b Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.

3 ^c Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.

4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.

5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.

6 Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!

7 ^d Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?

8 ^e Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.

9 ^f Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –

10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.

11 ^g Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;

12 ^h но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.

13 ⁱ Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.

14 ^j Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.

15 ^k Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.

16 ^l Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.

17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!

18 ^m Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.

19 ⁿ О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!

20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.

21 ^o Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?

22 ^p С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.

23 ^q Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;

24 ^r и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.